Регламент 1007/2011: какво изисква ЕС от етикета на текстилните изделия

Polkom
Регламент 1007/2011: какво изисква ЕС от етикета на текстилните изделия

Регламент 1007/2011 е европейският акт, който определя как се означава съставът на текстилните изделия, продавани в ЕС. Той изисква етикет или маркировка със състава на влакната в проценти, само с наименования от официалния списък, на езика на държавата, в която се продава изделието. Регламентът не изисква символи за пране, размер или държава на произход.

Какво представлява Регламент 1007/2011

Пълното наименование е Регламент (ЕС) № 1007/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно наименованията на текстилните влакна и свързаното с тях етикетиране и маркиране на състава на текстилните продукти. Той замени няколко по-стари директиви и се прилага от 8 май 2012 г. Като регламент той действа пряко във всички държави членки, без да е нужно да се въвежда с национален закон.

Кои изделия обхваща

  • Текстилни продукти – суровини, полуфабрикати и готови изделия, съставени изцяло от текстилни влакна.
  • Продукти, които съдържат поне 80% текстилни влакна по тегло.
  • Покривни материи за мебели, чадъри и сенници, ако текстилната част е поне 80% от тях.
  • Текстилни части от многослойни подови настилки, дюшеци и къмпинг артикули, при определени условия.
  • Текстили, вградени в други продукти, когато съставът им е посочен.

Регламентът не се прилага за изделия, предадени на надомни работници или независими фирми за обработка без прехвърляне на собствеността, както и за изделия, ушити по поръчка от самостоятелни шивачи. Приложение V съдържа списък на продукти, за които етикетирането не е задължително.

Основните изисквания на Регламент 1007/2011

1. Само официални наименования

Съставът се описва с наименованията от Приложение I – например памук, вълна, полиестер, вискоза, еластан. Други наименования не се допускат, нито като основно описание, нито в комбинация с официалното. Търговска марка може да стои непосредствено преди или след официалното наименование.

2. Проценти по тегло

Влакната се посочват с процента си от нетното тегло, в низходящ ред. Само изделията, изцяло от едно влакно, могат да носят „100%“, „чист“ или „изцяло“. Регламентът допуска определени толеранси, които позволяват малки отклонения между обявения и действителния състав.

3. Етикет или маркировка

Изделието трябва да бъде етикетирано или маркирано, когато се предоставя на пазара. Етикетът трябва да е траен, лесно четим, видим и достъпен, а ако е отделен, да е здраво прикрепен. Затова съставът обикновено е на пришит текстилен етикет, а не на хартиен, който се откъсва.

4. Език

Етикетът трябва да бъде на официалния език или езици на държавата членка, в която изделието се предоставя на потребителя, освен ако тя не е предвидила друго. За българския пазар това означава състав на български език.

5. Съкращенията не са разрешени

На етикета не се използват съкращения като „PES“ или „CO“ за наименованията на влакната, с изключение на определени случаи в търговските документи, където съкращенията са обяснени. На потребителския етикет се изписват пълните наименования.

6. Единен шрифт

Наименованията и процентите трябва да са изписани с еднакъв размер, стил и шрифт и да са ясно видими. Не е допустимо, например, „5% памук“ да е с крупен шрифт, а „95% полиестер“ – с дребен.

Специални случаи

  • Многокомпонентни изделия – ако изделието се състои от две или повече части с различен състав (лице, подплата, пълнеж), съставът се посочва за всяка от тях. Части под 30% от общото тегло може да не се описват, с изключение на основните подплати.
  • Нетекстилни части от животински произход – кожа, косъм, кост и подобни части изискват фразата „Съдържа нетекстилни части от животински произход“.
  • Корсетни изделия – съставът се дава по части, както е описано в Приложение IV.
  • Комплекти – два или повече текстилни продукта с еднакъв състав, които се продават като един комплект, могат да имат един етикет.
  • „Нова вълна“ – терминът се използва само при определени условия за вълна, която не е била преработвана.

Кой отговаря за етикета

Производителят, който пуска продукта на пазара на ЕС, гарантира наличието и точността на етикета. Ако производителят не е установен в ЕС, отговорността е на вносителя. Дистрибуторът се смята за производител, ако пуска продукта под собствено име или търговска марка, сам поставя етикета или променя съдържанието му. Всички във веригата трябва да гарантират, че информацията за състава е налична и при продажбата.

Какво Регламент 1007/2011 не изисква

Информация Изискване по регламента На практика
Състав на влакната Задължително На пришит съставен етикет
Символи за пране Не се изисква Утвърдена доброволна практика по ISO 3758
Размер Не се изисква Посочва се от марката
Държава на произход Не се изисква Доброволно в ЕС, задължително за някои външни пазари
Име и адрес на производителя Не по този регламент Изисква се от общите правила за безопасност на продуктите

Регламентът и съставните етикети

На практика изискванията се изпълняват със съставен етикет, пришит в изделието, на който съставът е на всички нужни езици, а символите за поддръжка – един път. Материалът трябва да издържа пране, така че текстът да остане четим. Сатенът и тафтата с термотрансферен печат са най-честият избор; за някои изделия се използват и текстилни етикети от други материали. Цялата гама от решения ще намерите в категорията етикети.

Регламентът се преразглежда периодично и в ЕС се обсъждат промени, свързани с цифровото етикетиране и устойчивостта. Преди пускането на нова колекция е разумно да проверите актуалната консолидирана версия в официалния регистър на правото на ЕС.

Polkom – етикети, съобразени с изискванията

Polkom е производител на етикети и аксесоари за облекло от София с над 20 години опит. Помагаме при подреждането на състава и езиците и отпечатваме съставни етикети с вашето лого, с мостра преди серията и доставка в ЕС. Изпратете запитване чрез страницата Контакти.

Galerija

Iz naše proizvodnje

FAQ

Česta pitanja

Задължителни ли са символите за пране по Регламент 1007/2011?
Не. Регламент 1007/2011 урежда само наименованията на влакната и етикетирането на състава. Символите за поддръжка не са задължителни по европейското право, но са стандартизирани в ISO 3758 и са утвърдена практика. Повечето купувачи и търговски вериги ги очакват, затова почти всички марки ги поставят.
Мога ли да продавам в България с етикет само на английски?
Не. Регламентът изисква етикетът със състава да е на официалния език на държавата, в която изделието се предоставя на потребителя. За България това е българският език. Етикетът може да съдържа и други езици, но наименованията на влакната трябва да присъстват и на български.
Важи ли регламентът за дрехи, ушити по поръчка?
Регламентът не се прилага за текстилни продукти, изработени по поръчка от самостоятелно работещи шивачи. Той се прилага за изделия, които се пускат на пазара – в магазини, онлайн или на едро. Ако произвеждате серийно, дори в малки количества, е добре да етикетирате изделията според изискванията.
Ponuda po mjeri

Tražite određeni model, boju ili veličinu?

Pošaljite nam upit s opisom ili fotografijom – dobit ćete ponudu, uzorke i rok izrade.