Gamintojas · Mados aksesuarai
Кратка история на копчето: то съществува от хилядолетия, но в началото е било украшение, пришивано върху дрехата, а не закопчалка. Копчето с илик, каквото го познаваме днес, се разпространява в Европа през XIII век. Оттогава материалите се сменят – кост, метал, седеф, корозо, пластмаса – но принципът остава същият.
Какво е копче
Копчето е малък, обикновено кръгъл предмет, който се пришива или монтира върху дрехата и минава през илик или примка, за да я държи закопчана. В по-широк смисъл копчета наричаме и декоративните елементи с подобна форма. Думата в българския език е стара и се среща в различни диалектни форми; в разговорния език понякога се чува „кобче“, но книжовната форма е „копче“. На английски копчето е button, на немски Knopf, на френски bouton.
История на копчето в древността – украшения, а не закопчалки
Археолозите откриват предмети с форма на копче, изработени от черупки, кост и камък, на хиляди години. Те имат дупки за пришиване, но са служели предимно като украса, знак за статус или амулет. Дрехите в древността се захващат главно с колани, връзки и фибули – метални игли с пружина, подобни на днешната безопасна игла. Римляните и гърците използват фибули и брошки, а не копчета с илици.
Това е важен детайл: самото копче е старо, но идеята да се прекара през процеп в плата идва много по-късно.
Средновековието и раждането на илика
През XIII век в Европа се появява иликът – укрепен процеп в плата, през който минава копчето. Това е малка техническа революция. Дрехите вече могат да прилягат плътно по тялото, без да се шият директно върху човека. Модата бързо се възползва: по ръкавите и предницата на дрехите се нареждат десетки малки копчета, които стават символ на богатство.
Копчетата от онова време се изработват от кост, рог, дърво, метал и плат. В големите градове възникват гилдии на копчари, които пазят занаята и определят стандарти за качество.
XVIII и XIX век – индустрията на копчето
През XVIII век копчето е истински бижутерски предмет при аристократичното облекло – от сребро, позлатен метал, емайл, порцелан, дори с миниатюрни рисунки. Едновременно с това расте производството на по-прости метални копчета за военни униформи. Униформените копчета с релефни емблеми остават и до днес класически пример за копче като носител на идентичност.
През XIX век индустриализацията прави копчето масов продукт:
- машини за щанцоване позволяват серийно производство на метални копчета;
- седефените копчета от мидени черупки стават стандарт за ризите;
- появява се корозото – ядката на палмата тагуа, наричана „растителна слонова кост“, която се обработва като кост и се оцветява лесно;
- налага се и измерването в линии (ligne), което се използва и днес.
XX век – пластмасите и масовата мода
В началото на XX век се появяват първите пластмаси – казеин, целулоид, по-късно бакелит. Те позволяват копчета в цветове и форми, които естествените материали не могат да предложат. След Втората световна война полиестерната смола постепенно измества повечето материали в масовата конфекция: тя е евтина, здрава, издържа на пране и може да имитира рог, седеф или камък.
През същия период се развиват и металните копчета за преса – дънковото копче и тик-так копчето, които не се шият, а се монтират с машина. Те съпровождат възхода на денима и работното облекло.
Копчето днес
Днес копчето съчетава функция, дизайн и история. Модните марки използват копчета с гравирано лого като знак за автентичност, а устойчивото облекло връща интереса към естествените материали – корозо, дърво, кокос, рог. Едновременно с това полиестерът остава основният материал в масовото производство заради цената и стабилното качество.
| Период | Роля на копчето | Типични материали |
|---|---|---|
| Древност | украшение, амулет | черупка, кост, камък |
| XIII–XVII век | закопчалка с илик, знак за статус | кост, рог, дърво, метал, плат |
| XVIII век | бижу, униформен знак | сребро, позлата, емайл, порцелан |
| XIX век | масово производство | щанцован метал, седеф, корозо |
| XX–XXI век | функция и брандиране | пластмаси, полиестер, метал, естествени материали |
Какво можем да научим от историята на копчето
Историята показва, че копчето винаги е било повече от закопчалка. То е говорило за статуса на собственика, за принадлежността му към армия или гилдия, а днес говори за марката. Затова и в съвременното облекло си струва да го избирате съзнателно: материалът, финишът и логото на копчето са част от разказа на колекцията.
Ако искате копче с исторически характер, обърнете внимание на корозо копчетата, които се използват повече от век, или на класическите метални копчета с релефна емблема, наследници на униформените копчета.
Копчетата в българската традиция
В българската народна носия копчетата и закопчалките също имат специално място. Сребърните и металните копчета, пафтите и различните декоративни закопчалки са били част от празничното облекло и често са се предавали между поколенията. Те показват, че и у нас копчето е било едновременно практичен предмет и знак за принадлежност, заможност и вкус.
Polkom – традиция и съвременно производство
Polkom е български производител и търговец на едро на копчета с над 30 години опит. Предлагаме копчета от естествени, синтетични и метални материали, както и изработка по ваш дизайн – включително с лого и релефна емблема. Изпратете запитване и ще изработим мостра за вашата колекция.